Известен сте със своите многобройни превъплъщения. Кой е Дим Дуков и какво не знаем за него?- О, аз ако имах обяснение на това кой съм аз..Много труден въпрос. Аз ще отговоря по по-различен начин. Моята голяма гордост в живота ми е, че винаги съм се занимавал с това, която искам да правя. Аз съм на периоди. Сега ме интересува телевизията, преди ме е интересувала религията или фризьорството…но никога не съм бил принуждаван да правя нещо, което аз не искам. Занимавам се с това, което ми доставя удоволствие и тогава горя в него. Моят късмет се състои в това, че никога не ми се е налагало да правя нещо против волята си.Какво провокира вашия артистизъм? Кога най-много се забавлявате и се чувствате в свои води?- Когато съм влюбен. За мен това е най висшето чувство. Като любовта може да е любов към най-различни неща – към човек, към предмет, към времето, към слънцето, към всичко. Но когато съм влюбен в човек, тогава имам най-много сила и ми е най-готино.Вашият стил на обличане излъчва смелост, шик и известна доза колорит – сам ли подбирате облеклото си?- Честно казано аз от доста време не обръщам чак такова внимание на облеклото. Преди време бях маниак да бъда изгладен, да бъда натокан, направен. Но вече това не ми прави толкова силно впечатление, т.е. – задължително да се стараеш да си в крак с модата. Има един човек, наречен Евгени Минчев, който твърди, че се обличам безвкусно. Аз не мисля по този начин. Обличам се така, че да ми е комфортно. Понякога съм малко по-екстравагантен от необходимото, но точно това ми доставя удоволствие. Причината е, че искам преди всичко да доставя удоволствие на себе си. Понякога правя неща и то не само в обличането си, но и в някои мои медийни изказвания, с единственото желание да скандализирам хората. Да, това е провокация към хората, да видя как те ще реагират.Какво е отношението ви към модата, към стила? Каква част от живота ви заема?- Не бих казал, че не се влияя от модата. Има някои детайли, които харесвам и си ги въвеждам в моя гардероб, но това не е някаква фикс идея.Кой е любимият ви дизайнер? Защо?- Тиери Мюглер. Много харесвам костюмите му. Но ако трябва да говорим за екстравагантност, много харесвам Готие и Кавали. На Кавали например харесвам идиотщините в мъжкото облекло – тази ексцентричност, тази екстравагантност. Въпреки че при него има дори една еклектика, която често преминава границите, но на мен това даже ми харесва.Кой е любимият ви аксесоар? – Определено това са очилата. Аз съм маниак на тема очила. Преди да започна да работя с „Квят“ имах към 140 чифта. Само че те бяха други марки – на „Ив Сен Лоран“ и др. В един момент видях очилата „Квят“ – те излязоха на пазара през 1993 – 1994 година и малко по-късно станаха популярни – аз много се впечатлих и си купих 2-3 рамки. Когато започна „Голямата уста“ аз отидох в оптик „Joy“ и им казах, че започва ново предаване по телевизията, че харесвам моделите на „Квят“ и имам условие за всяко предаване да съм с нова и различна рамка. Така се свързах с г-н Павел Цветков, който е собственик на марката очила. Оттам тръгна всичко и така моята колекция очила вече стана 250 чифта.Как предпочитате да ги съчетавате – според настроението, според дрехата?- Трябва да ви кажа, че това са едни изключително удобни рамки. Човек, който носи очила, знае какво имам предвид под удобни рамки. Те са много леки, не те натоварват, не ти правят проблеми. Аз имам и скъпарски рамки, които обаче са тежки и не са удобни за носене. Много харесвам да си ги съчетавам първо според настроението, разбира се. И другото нещо е – според облеклото. Проблемът е, когато имаш толкова много рамки, които аз държа в едни големи куфари и се започва едно голямо търсене…И може би, аз не избирам толкова много дрехите си, колкото очилата си. За мен очилата са изключително важен атрибут, просто защото всички хора ме свързват с тях. Най-хубавото нещо е, че успях покрай „Голямата уста“ да докарам нещата дотам, че всъщност въведох една обща мода включително и сред нашите любими депутати. Те започнаха да си слагат такъв тим рамки. За огромно съжаление не всички са с „Квят“, но има и такива, които са. Готиното нещо е, че когато започнах да нося „Квят“ и като започна предаването, се оказа, че има определени рамки, които хората търсят в оптиката и казват: „Искаме това, с което Дим Дуков беше онази вечер“. Говорейки за „Квят“, най-качественото нещо е, освен че са много дизайнерски, са и много удобни за носене. Честно казано, откакто съм започнал да ги нося, не си слагам другите очила. Единствената рамка, която нося и е различна от „Квят“ е на „Ив Сен Лоран“ и е с тъмни стъкла. През лятото я нося нея, защото няма на „Квят“ такива очила.Какви детайли, акценти при очилата най-много ви впечатляват?- Формата и цвета. Принципно винаги съм харесвал по-тесни и по-удължени рамки, защото ми е такава физиономията. И повечето ми очила са такива. Разнообразието идва от разиграването на цветовете. Навремето, преди около 20 години, носех кръгли очила. И много ми харесваха. Може би, тогава е била такава модата, но сега нямам обяснение защо съм ги носел тези очила.А българина стилно ли се облича като цяло?- Трябва да започнем от нашето финансово положение, без да го оплакваме. Но трябва да се има предвид, че не всеки има възможност да се облича както би искал да се облече. Като цяло не сме безвкусен народ. Хората имат някакъв вкус и се опитват всеки според възможностите си да се обличат добре. Ако трябва в проценти да измерваме съотношението е 30 % стилно облечени и 70 % не стилно облечени. Тъжният момент е, че по-старото поколение нямаме тази култура. На времето ние манифестирахме. Тогава трябваше да си облечен в училище с униформа. Има го стадното чувство, което ни води. Слава богу, това което аз виждам, са младите хора – поколението, родено след 10 ноември, сегашните тийнейджъри – те нямат тази обремененост, която имаме ние. Аз в дадени моменти не виждам разлика, когато седна в едно заведение дали сме в София, в Рим, или в Париж. Към какво имате нетърпимост? – Аз съм много взискателен човек. Някакъв…борец за свобода. Много мразя изкуствените и нечестни хора. Това е нещо, към което съм особено чувствителен и честно казано понякога получавам ортикария от хора, които са душевно нечистоплътни. Разбира се, има още десетки неща, които ме дразнят. Но защото съм много горд с това, че съм българин и съм роден в тази държава, ми се иска да не говорим за нея и за нашите съграждани като за втора ръка хора. Иска ми се да бъдем истински европейци. Това не е клишето „влязохме в Европа“. А просто, защото ние сме европейци. Иска ми се хората да работят като европейци, да няма тази наследственост, комплексите на една балканска държава, които ние си носим.Имате свой хотел. Телевизията или хотелиерството надделява?- Аз в момента съм във ваканция в телевизията. Хотелиерството е нещото, което ми носи парите. Това ми е бизнесът. За първия хотел, който направих, ми беше любопитно дали ще се справя в България да разработя такова нещо. Слава богу, той работи доста успешно и след това отворих и втори хотел. Аз имам много строга структура в управлението на всеки един от моите бизнеси. Не обичам да се занимавам с чисто техническата част. Аз се занимавам с финансовата и с по-големите неща – да се презентира хотелът, да се преговаря с партньори. Имам хора, които се занимават с техническата част, защото за мен е много досадно. Аз създавам идеята, осъществявам първите добри резултати и оттам предавам на някой, който да я движи в тази схема, за да мога да мисля за следващите проекти. Ваши ли са идеите за интериора в хотела? – В хотела стаите носят имената на градове от различни краища на света. Първоначално идеята беше за цветове. Но, когато започнах да правя ремонта, когато поръчвахме мебелите, реших да го направя в различни стилове. Аз подбрах тези градове, защото са ми любимите. Любимите ми градове са повече, но имах само 16 стаи, така че…Архитектурните планове и преустройството на сградата са на сестра ми, която е архитект, а интериорният дизайн съм го правил аз.Казват, че телевизията е страст, която никога не отмира. Какво чувствате пред обектива на камерите в амплоато си на водещ, изпитвате ли сценична треска? – Аз през последните 10 години непрекъснато съм пред камерите. Но да си водещ е голяма емоция. Отгоре на всичко предаването ми е на живо и е много динамично. Това много ме мобилизира. Има едно нещо, което е много интересно и е някакъв феномен. Аз отивам преди предаване 6-7 часа. Подготвям се и в един светъл миг, когато дойде времето за предаването, ми се доспива неистово. Единственото нещо, което ме крепи да не заспя е, че знам как съм гримиран и облечен и мога да измачкам дрехите по мен. Когато правиш живо предаване се изисква страхотна мобилизация, защото, ако направиш някакъв фал, трябва сам да го замажеш. Аз не съм се учил да бъда водещ на телевизионно предаване и всички режисьори и редактори ми казаха – направиш ли фал, никога не се опитвай да го замажеш. И аз имам такива случаи, разбира се, когато правиш грешки на езика и други. Просто трябва да знаеш как да излезеш от подобна ситуация, но при всички положения е тръпка. Не знам колко време ще имам предаването „Голямата уста“, но така или иначе имам още 10 предложения и мисля, че ще се занимавам с телевизия. Доставя ми удоволствие.Лесно ли се работи с хора? Как се справяте със стреса?- Стрес има, не може да няма. По света много по-лесно се работи с хората, отколкото в България. Опитвам се тук по някакъв начин да си улесня живота, но ми е много трудно, защото ние сме много мързелив народ. И това е един от големите проблеми на България. Ние постоянно имаме някакъв проблем с търсене на персонал, защото в хотелиерстовото има едно огромно текучество – дойде ли летният сезон, предлагат им работа на по-висока заплата на морето. След това се върнат, ти ги взимаш обратно, но те пък след това отиват по зимните курорти. Аз проблеми с комуникацията с хора нямам. Но очаквам, че всички работят с темпото, с което аз работя. Оказва се, че не е така. И понякога малко прекалявам с това, което изисквам от другите. Но аз съм перфекционист. Трудно се работи с хора, но пък на мен ми доставя изключително удоволствие.“Старата любов“ коафьорството може ли да хване ръжда? Случва ли ви се да се връщате към стария занаят?- Хвана ръжда отдавна. Аз напуснах този занаят, тази професия, когато считах, че съм на върха на кариерата си и знаех, че вече няма какво да постигна повече. Навремето коафьорството много ме интересуваше, но както казах и в началото – това беше един период от живота ми, който отмина. В моята коафьорска кариера аз имам едно нещо, което съм направил и то е с някаква значимост. Това е едно произведение на изкуството, колкото и нескромно да звучи, върху главата на Гала. Вградих една грамофонна плоча в прическата и оттам нататък вече знаех, че няма какво повече да направя. Когато чувстваш творческо безсилие, по-добрият вариант е да се оттеглиш и да оставиш хората да си спомнят за теб.А младите коафьори на високо ниво ли са?- Да, работи се на едно много по-различно ниво. Преди известно време бях водещ на едно от мероприятията на стилист Капанов и там за първи път от 10 години имах възможността да видя какво се прави и трябва да ви кажа, че има много впечатляващи млади коафьори. Живели сте в чужбина, но сте се върнали. Гражданин на света ли сте или предпочитате домашния уют, познатите места, хора, традиции?- Определено съм гражданин на света. Не мога да вляза в една рамка и да кажа, че съм само българин или да кажа, че съм само австралиец. Аз съм един космополитен човек. Аз намирам във всяка една държава нещо, което да ми харесва и винаги се приспособявам. И живея по начина, по който живеят местните хора. Живял съм в Австралия – там бях австралиец, живях в Америка – бях американец, живея в България – сега съм българин. Най-важното нещо е, където и да си, да се съобразяваш с културата на дадената държава. За мен е изключително интересно да се запозная с различни култури, с различни истории. И сам си налагам понякога да заживея както и местните хора. Живял съм в Южна Африка известно време и там също си намерих мястото. Мога да живея и като черен, и като бял, въобще мога да живея както си поискам.Ваша бе идеята за заведението „Спартакус“. Казвате, че идеята е била „толерантност“. Промени ли се концепцията през тези години и толерантно ли е българското общество?- Това е въпрос, който беше много дълго дискутиран. Като се кажеше „Спартакус“ и всички го свързваха с гей-клуб. Това не е гей-клуб. Това е една друга култура. Това е културата на толерантността и под толерантност имам предвид в онези години – 1997 година – да събереш на едно място хора от различни прослойки, с различни възгледи и да няма никакъв проблем между тях, те да се забавляват – това вече е толерантност. Минали са 10 години и много неща са се променили, но като цяло аз забелязвам, че има една по-сериозна толерантност. „Спартакус“ е една философия – да събереш на едно място мутри с политици, с чалгаджии, с интелектуалци, с поп-певци и в един светъл миг те всички да заживеят заедно, даже и за няколко часа. За мен най-голямата гордост е, че по времето на съществуването на „Спартакус“ ние не сме имали нито един инцидент тогава, когато в другите заведения се избиваха с бухалки.Какво научихте за хората, за взаимоотношенията между тях в къщата на ВИП Брадър? Разочарован ли излязохте оттам?- В никакъв случай не съм разочарован. Естествено, че научих много неща. Първо, защото това е една странна ситуация, в която те поставят. Аз съм човек, който обича да получава информация. Докато принципът на едно такова риалити шоу, е че ти излъчваш информация към външния свят, а не получаваш нищо в замяна. Там няма начин човек да не се изненада от някои неща. Най-интересното е, че тези, с които аз влязох като приятел, с тях вече не съм приятел. Станах приятел с тези, с които никога не съм бил близък. Типичен случай за това са Коцето и Райна. С тях никога не съм имал някаква комуникация, но за сметка на това към днешна дата мога да кажа, че Коцето ми е един от най-добрите приятели. И това се случи на базата на това, че 28 дни сме били заедно и сме били изключително близки. Нали знаете, че се казва „Пътувай с някой, за да разбереш какъв е“. И в този ред на мисли за мене това беше едно пътуване. Опитът, който събрах през тези 28 дни, ако трябва да го сравнявам с времето навън, може да се сравни на опит за 10 години. Това е едно изпитание на волята. На всеки бих казал – ако смяташ, че си достатъчно силен, за да издържиш на това напрежение, влизай в къщата.Вашият съвет за духовно пречистване?- Аз не знам дали човек може да даде такъв съвет на когото и да било. За себе си знам къде е моето място за духовно пречистване. Аз харесвам Рилския манастир и Троянския манастир. Когато имам нужда от зареждане, отивам в един от двата манастира. Човек може да се пречиства духовно не само чрез религията. Когато имам някакви духовни проблеми, аз мога да отида в една църква, да си стоя и да си мисля някакви неща, мога и в къщи да се пречиствам…Това е състояние на духа. Аз знам едно нещо, което според мен е чистата истина – човек без вяра не може да живее. Тази вяра не е задължително да е в Господ. Тя може да бъде в Исус Христос, в Аллах, в комунистическата партия, в СДС… При мен вярата не е материализирана в определен обект. Всеки човек си намира това, в което да вярва.Какво още не сте постигнал в живота си? Наскоро заявихте, че пишете готварска книга, съобразена и паралелна с православния календар – кога ще я завършите?- Стигнал съм до девети месец, но все не остава време да я завърша. Отгоре на всичкото съм започнал да си описвам живота. Въпрос на време и на желание е. Ако си взема лаптопа с мен и отида на някое диво място, където да нямам комуникация с външния свят, да нямам телефони и подобни неща, може би за 10 дни ще я завърша. Тук динамиката ме притиска и не мога да го направя.Здравка Кирилова