Гари Трейси – оптометрист от Ню Йорк си спомня за своят най-известен пациент – Джон Ленън.Бях оптометрист на Джон Ленън през последните четири години от живота му, когато той и Йоко живееха в Горен Уест Сайд в Ню Йорк. Минаха повече от тридесет години, но моите пациенти все още искат да им разказвам какъв човек е бил Джон Ленън. Ето някои от моите спомени.Един ден от моят животЗа първи път се срещнах с Джон и Йоко през 1975 година. Година преди това започнах моята практика, като открих магазина си на Кълъмбъс Авеню, 224. По това време областта и околността изобщо не бяха на мода.Една зимна вечер, когато бе приключил работния ми ден, аз забелязах, че двама души се взират в магазина, държейки лицето си към прозореца. Няколко минути по-късно към мен се завтече моя приятел Нийл – собственик на цветарски магазин в съседство – и каза: „Това бяха Джон Ленън и Йоко Оно!“Бях впечатлен, но не и шокиран. Знаех, че Джон и Йоко са се преместили в сградата „Дакота“ на Уест стрийт номер 72 през 1973 г., така че известната двойка често може да бъде срещната в нашия район. На следващия ден, малко преди затваряне, бях зает с пациент, когато чух най-известният за мен глас с британски акцент, който попита за очен тест. Моята колежка – дама на средна възраст от Гвиана, която не позна новодошлият, отговори, че ще бъде щастлива да се намери удобно за целта време. Погледнах нагоре и обясних, че скоро ще приключа с пациента и го попитах дали иска да премине очния тест след малко. Джон се съгласи.Спомням си, че сърцето ми биеше учестено, а аз мислех, „Трябва да напиша рецептата правилно!“ Вече си представях заглавия в пресата като: „Джон Ленън се е подхлъзнал по време на концерт. Оптометристът му е обвинен в сгрешена очна рецепта“ или „Бившия член на Бийтълс почти сляп – оптометристът му под съд за грешна диагноза“. Но въпреки нервността си, успях да завърша успешно очния тест. Джон избра няколко нови рамки. Той винаги знаеше какво иска, оставайки верен на рамки с кръгли стъкла или в близки до тази форма, които станаха популярни благодарение на него. Балада за Джон и ЙокоДжон ми беше редовен клиент в продължение на следващите четири години. Между 1975 и 1979 година той на два пъти се подложи на пълна диагностика на зрението, купувайки повече от една дузина очила, а нерядко идваше, за корекции или дребни ремонти. Почти винаги Джон и Йоко идваха преди да затвори магазина. Приключили с работата, те сядаха за да си поговорим. Разговорите бяха краткотрайни; като правило, ние обсъждахме събитията, които се случват в квартала. За всичките четири години Йоко никога не прибягна до моите услуги. Тя винаги оставаше на заден план, много тиха, учтива, не се опитваше да привлича вниманието. Джон често идваше и сам, но аз винаги чувствах, че като присъстваше Йоко му оказваше успокояващ, умиротворяващ ефект.Д-р Гари ТрейсиЕдин ден Джон дойде заедно със сина си Джулиан, който дошъл на гости от Англия. Поръчвайки рамките, Джон много внимателно, по бащински, настоя, че рамката трябва да е с гъвкави дръжки, същите, които той предпочита. Джулиан избра рамка с “авиаторска” форма, която беше на мода по това време и аз успях да намеря такава с гъвкави дръжки, така че той е в състояние да изпълни препоръките на баща си.Веднъж Джон и Йоко дойдоха да вземат нови очила. Забелязах на гърба на Джон малко бебе в специална раница. Те казаха, че за пръв път излизат с новородения си син, Шон.ГЕРОЙ НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА Аз никога не съм питал Джон за групата „Бийтълс“ или какво означава да бъдеш звезда. Както научих по-късно, той произхожда от обикновено семейство на „сини якички“. Мисля, че на него много му харесваше да живее в района, където го третираха като нормален човек. Въпреки това, аз все още се изпитвах към него благоговеен трепет. Един ден, знаейки, че Джон трябва да дойде, аз донесох в магазина книгата му със стихове и скици «A Spaniard in the Works», която купих за 25 цента от близката антикварна книжарница. Аз тайно се надявах, че той ще предложи да я подпише. Джон изглеждаше доволен, когато видя книгата, но не предложи автограф, а на мен ми беше неудобно да го помоля за това.Един път, ние си говорихме с Джон в кабинета ми, когато той изведнъж спря по средата на изречението и каза: „Това Пол ли е?“​ Бях озадачен, защото стаята беше празна, не се виждаше и през прозореца дали някой е минал по улицата. Попитах Джон, какво е имал в предвид. Оказва се, че той чул гласа на Пол Маккартни – от радио, което висеше някъде горе и излъчваше песента му. Аз самият дори не обръщах внимание на факта, че някъде наблизо се чува слабо радио. Тогава разбрах, колко тънко чувства музиката Джон и колко е внимателен той към музиката на бившия си колега в групата “Бийтълс”.Някои от постоянните ми клиенти с ентусиазъм говорят за това, как са срещали Джон в оптиката ми, и той дори е давал на някои от тях съвети при избора на рамки. Един от клиентите ми си спомня как докато се е учил да си слага контактни лещи чул гласа на Джон: “ Аз се опитах да ги носят, но не можех да ги търпя в очите си“.ПОМОЩ!Един следобед, аз се връщах в офиса си на Кълъмбъс Авеню и видях, че насреща към мен се приближава Джон. Той изглеждаше развълнуван. Джон ми каза, че някой го преследва цяла сутрин, и помоли да походим заедно. Той смяташе, че ако привлечем вниманието на околните към преследвача, тогава той ще се оттегли. Посочвайки разрошен мъж в дълго палто, Джон започнаха да вика: „Това е този, който ме преследва“. Аз се присъединих към Джон и също започнах да соча към преследвача и да викам: „Това е той!“. Това проработи. Човекът с дългото палто забърза и изчезна зад ъгъла. Отидохме в офиса ми, и аз заключих вратата. Джон остана при мен за известно време, докато се увери, че онзи тип наистина си отиде.В едно от последните си посещения, Джон реши да се откаже от познатата метална рамка с кръгли стъкла. Той искаше нещо ново като избор за слънчеви очила, и избра пластмасова рамка с тъмносиви стъкла. Мисля, че ако се съди по снимките, точно тези очила са били на него през онзи съдбовен 8 декември на 1980 г., когато беше убит. Няколко години след смъртта на Джон, Йоко дойде в моя магазин, за да си направи очен преглед. Когато тя седна на стола, започна да си спомня за Джон със сълзи на очите и изрази безпокойство, че Шон е вече достатъчно голям, за да чува и разбира цялата негативна информация за баща си. Тя попита дали мога да се срещна с Шон, за да му разкажа за общуването си с „истинския“ Джон. Аз се съгласих, но срещата не бе планирана и така не се и състоя. Повече никога не видях Йоко и не чух нищо за нея. След много години, в магазина влезе Шон с рецепта в ръка. В продължение на много години съм правил очила и за него.Когато бях млад, често си задавах въпроса дали това е било правилното решение – да стана оптометрист и да се преместя в Ню Йорк. Но сега вярвам, че да бъдеш част от живота на Горен Уест Сайд в продължение на много години – това е привилегия. Работата ми на независим оптометрист в Ню Йорк ми даде възможността да се срещам с много интересни и атрактивни личности, както знаменитости, така и най-обикновени хора. Къде другаде бих могъл да се срещна и да разговарям с някой като Джон Ленън?Гари Трейси, списание Review of Optometry